Вечният порив на реката е
да гони нови брегове.
Вечният порив на душата е
да дири нови светове.



Тишината се разтвори в мрака,
самотата пърха със криле,
прозореца звезди продраха,
изнизаха се бавно векове.



Морето нежна песен си припява,
вълните тичат своя кръговрат,
брега гърба си отморява,
реки текат си без да спрат.

Светът върти се не от вчера,
все тъй се гонят слънце и луна,
в сърцата ни и днес се сменят
надежда с мъка, радост със тъга.

Така изменят се нещата,
а всъщност вечни си стоят,
затуй преражда се душата
и пак поема своя път!